Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: samvoin
Категория: Политика
Прочетен: 9991193
Постинги: 7845
Коментари: 3424
Гласове: 6304
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Георги Раковски
2. Тефтерчето на Васил Левски
3. Инициатива за референдум за излизане на България от ЕС и безпартийно ВНС без хора били досега във властта
4. Български исторически календар
5. "Граждани на Райха"-"Reichs­bur­ger"
6. Дегенерацията и дегенератите от първоизточника - Григорий Климов
7. Сайт, посветен на големия Български политик - професор Богдан Филов
8. "Лихвата е кражба!" от покойния Владимир Свинтила
9. Сайт за националистическите движения преди 1944 - а година и техни документи
10. Забравеният д-р Янко Янев
11. Планът "Еврия"
12. Сайт с български бойни знамена
13. Исторически видеоблог
14. "Изгубената България" - исторически сайт
15. Владо Черноземски
16. Европейския съюз - новият Съветски съюз? /БГ субтитри/
17. "Шест милиона – изгубени и намерени" oт Ернст Цундел
18. Реалността днес и която идва...
19. Военное обозрение
20. КРИЗАТА В НАШЕТО УЧИЛИЩЕ от архимандрит Борис
21. Отворено писмо-МАНФРЕД РЬОДЕ
Постинг
03.05.2012 11:59 - Григор Лилов; Тайния проект Бойко Борисов
Автор: samvoin Категория: Политика   
Прочетен: 5193 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Автор: doktora757

"Нова Зора" - брой брой 2 - 12 януари 2010 г.

 

Сподели във Facebook
Тайният проект Бойко Борисов
"Зора"
Така се нарича документалният труд на журналиста Григор Лилов, автор на още няколко книги, посветени на криминалния преход в България. Григор Лилов, за разлика от други автори на сензационното четиво, се придържа към историческата истина, работи с документи, свидетелство за което са публикациите му с данни за най-обогатилите се българи през последните двайсет години. Така че Григор Лилов е една от гаранциите за достоверността на неговите публикации. „Тайният проект Бойко Борисов” се появи от печат преди няколко месеца, през последната четвърт на 2009 г., като издание на „Кайлас” ЕООД. Книгата бързо придоби популярност не само в столицата, но и в страната. Този интерес е закономерен. Бойко Борисов е премиер, неформален лидер на управляващата партия ГЕРБ, любимец на нацията, неговата фигура е обвита с тайнственост като човек от зоната на здрача, на неосветените пространства на властта: личен охранител на Тодор Живков и Симеон Сакскобургготски, интимен приятел на най-богатата българка-олигарх Цветелина Бориславова, всекидневен персонаж на родните медии. Освен това Григор Лилов умее да пише интересно, остро сюжетно, да строи разказа си върху факти от близкото минало, да свързва отделния епизод с логиката на националното ни развитие.


    Според Григор Лилов историята на прехода се състои от поредни политически проекти – все едно дали се отнасят до възхода на СДС, на Георги Първанов, на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски, на Сергей Станишев. Днес, както подчертава авторът, се реализира проектът Бойко Борисов. Ценното в изследването е, че се проследяват генезисът на проекта, фактическите му координати, действащите лица в него, целите и силите, които го моделират и играят ролята на кукловоди. Григор Лилов настоява, че версията за късметлията момче от народа, за възхода на мъжа-Пепеляшка, за внезапната му и едва ли не магически сътворена кариера си е чист блъф. Документалистът твърди още, че Бойко Борисов е продукт на бившата номенклатурна класа, която превърна своята политическа власт в икономическа и възприе нова идеология, защитаваща социалните интереси на нейните представители като неокапиталисти, врагове на истинската лява идея.


              Легендата
Григор Лилов подробно се занимава (още в началото на книгата) с произхода на Бойко Борисов. Според него творците на проекта Бойко Борисов са решили, в хода на пропагандата, да акцентуват на антикомунистическите корени на Бойко Борисов, и то въз основа на достоверен факт – по майчина линия Бойко Борисов произхожда от семейство Войнови, близко до земеделската партия. Бащата на майка му (според Лилов – прадядо на Б. Борисов!), кметувал в село Хераково, Софийско, е изчезнал след 9 септември 1944 г. Относно мотивите съществуват редица предположения, едни от тях с политическа окраска, други с битов характер. Парадоксът обаче е в това, че същата фамилия Войнови прави сериозна кариера след 1944 г. (от тази фамилия е началникът на Националната противопожарна служба ген. Кирил Войнов), възприема поведение да сътрудничи тясно с комунистите. Въпросът, който все още няма отговор, е защо Бойко Борисов, чийто прадядо (според Гр. Лилов) е „ликвидиран”, без проблеми е приет в редовете на БКП. „Без спънки прави блестяща кариера точно в тези факултети, които се оказват абсолютно забранени за него. Сбогува се със званието „курсант” в тях, но получава званието техен преподавател и ръководител на катедра”. (Гр. Лилов) Зададеният от автора въпрос е в известен смисъл риторичен, тъй като той отговаря на него чрез информация за кариерния напредък на фамилия Войнови, която претърпява коренна еволюция чрез съучастието си във върховете на комунистическото управление. За да постъпи и завърши елитната школа за кадри на ДС и милицията в Симеоново, Бойко Борисов притежава още един атестат – бащата, полковника от софийската противопожарна служба Методи Борисов. По линия на бащата Бойко Борисов произхожда от комунистически род, доказателство за което е, че Методи Борисов е от най-доверените номенклатурни кадри на ГК на БСП-София. Ровейки се в софийските потайности от биографията на Бойко Борисов отпреди 10 ноември 1989 г., Лилов разказва за случая с авиокатастрофата край София, в която мистериозно са замесени и ген. К. Войнов, и „новобранецът” Б. Борисов. Според автора формирането на Бойко Борисов зависело не само от този злополучен случай и политическите игри зад него, но и от установените връзки на Бойко със състезатели по борба от онзи период: по-късно те ще циментират физиономията на известните борчески групировки от 90-те години. За бореца-каратист Бойко Борисов мненията са полярни. Едни от колегите му дават положителна оценка, докато треньорът му Валери Найденов споделя, че го изгонил от школата по таекуондо заради „клюкарство, лъжи и интриги”. Според същия треньор Бойко получава черен пояс, както и останалите си награди, не заради спортни успехи, а „заради приноса си в развитието на каратето и на спортен клуб „Ипон”. Черният пояс и седмият дан му ги дава бъдещият ръководен бос на групировката СИК Румен Николов–Пашата, който му е „дългогодишен авер”. Треньорът добавя, че „за жалост като трениращ Бойко показваше страхливост!” Попадането на Бойко Борисов във ВИПОНД (Висшия институт за подготовка на офицери по сигурността) Гр. Лилов дефинира като „златен шанс” за момчето от Банкя. Тук Бойко защитава кандидатска дисертация „Психо-физическата подготовка на оперативния състав”, взема участие след това във възродителния процес като офицер от органите на сигурността (по пожарна защита). Бойко Борисов, който днес иска забрана на БСП, напуска органите на МВР заради тяхната деполитизация след 1989 г., и защото не е съгласен с преименуването на БКП в БСП (званието комунист за него е било свещено!).


              Кои са кукловодите?
Според Григор Лилов гърбът на Борисов се пази от икономическо-финансовата групировка „Глобална България”, създадена в началото на 21 век за вземане на властта у нас. Не Бойко Борисов, а личностите, които фигурират в състава на „Глобална България”, са действителните ръководители на настоящето управление на ГЕРБ. В „Глобална България” ключова се оказва функцията на интимната приятелка Цветелина (Цвети) Бориславова. Лилов документално доказва как връзката й с Бойко Борисов има преки политически и икономически проекции. „Глобална България – пише авторът – е организация с идеална цел. Тя се схвана като контрапункт на обединението на олигарсите у нас – клуб „Възраждане”. Тя му осигури услугите на едни от най-добрите политолози у нас. Чрез нея Бойко Борисов получи контактите си с влиятелни международни среди на Изток и на Запад”. В групировката участват „ръководителите на най-сериозните финансови институции – „СИбанк”, „Булбанк”, „Българо-американската кредитна банка”. В списъка са босове на клоновете на могъщите руски компании „ЛУКойл” и „Газпром”, тежката медийна артилерия на Мърдок bТV, всекидневниците „24 часа” и „Дневник”, седмичникът „Капитал”, най-голямата рекламна агенция „Крес” и структурите на „Отворено общество”. Авторът на труда отбелязва, че „Глобална България” е продукт едновременно на КГБ-ФСБ и на ЦРУ, че в тази формация направляващи са интересите на „СИбанк”. „Глобална България” създава подозрителни контакти с офшорки, съюзени със свободната икономическа зона на американския щат Делауер. Което от своя страна изразява и интересите на милиардера Джордж Сорос. Според Лилов не бива да се подценява участието в проекта на бившия премиер Иван Костов по линия на финансовия му приятел Славчо Христо и „Булбанк”. В проекта вземат участие Валентин Златев от „Лукойл-Хелиос”, „24 часа”, структурообразуващи банки – „всички те са опора на премиера ни”. Лилов доказва, че първата задача на създателите на проекта е била Бойко Борисов да овладее кметския пост в София, а след това да щурмува министърпредседателското място.

              Цветелина Бориславова (Цвети)
В днешното управление, в неговото стратегическо насочване, както проличава от книгата, Цветелина Бориславова е с по-важно управленско предназначение от Бойко Борисов, тя е „мъжкото” момиче, „може би е далеч по-мъжко от самия Генерал”. Трябва да се проумее, че красотата й се съчетава с остър ум, с висок интелект – черти, които не са присъщи на партньора й. Цветелина Бориславова, по подобие на Бойко Борисов, произлиза от комунистическо семейство, свързано с дипломацията, а по всяка вероятност и с органите на сигурността. Тя получава солидно образование, което рязко я отличава от гореспоменатите шампиони по карате. Владее четири езика, притежава дипломи на Софийския университет и на Института по национално и световно стопанство – международни и икономически отношения. Бивша снаха е на кандидат-члена на политбюро на БКП Иван Абаджиев. Баба й, еврейка, приема християнство в Одрин: от Цецилия се прекръства на Цветелина.

image

 

По-интересни са икономическо-финансовите дейности на Цветелина Бориславова, с галеното име Цвети. От 1985 г. тя работи във фирма на научно-техническото разузнаване „Инко”, занимава се „с редица от най-важните развойни проекти с кражби на ембаргови технологии от Запад – „Нева”, „Монблан” и ПР 797”. През 1989 г. – пише Гр. Лилов, - тя става представителка на дружеството „Spea” – „втората по големина фирма в Европа за производство на електронни тестери, с които се проверяват електронните платки”. Днес Цветелина е голям и влиятелен собственик. Притежател е на активи от 323 милиона лева за 2008 г., придобити главно след 2000 г. (след като проектът Бойко Борисов започва да действа). Според други източници капиталът й надхвърля 500 000 000 лв. Цветелина е основен акционер в „СИбанк” (един от първите актове на новото правителство на Б.Б. беше да предостави на „СИбанк” прибирането на сумите от транспортните винетки). Показателно е, че Цветелина Бориславова също поддържа делови връзки със СИК и неговата емблематична фигура Румен Николов–Пашата. Освен това „тя има фирма с непопулярния, обаче много влиятелен и високопоставен в тези среди Живко Делчев. Случвало се е да върти бизнес с емблематични за медиите фигури, като например бившата барета и съветник в ДАНС Алексей Петров и други знакови лица”. (Гр. Лилов) Ще подкрепим данните за икономическото и финансово могъщество на Цв. Бориславова с цитат от книгата: „Днес тя е един от собствениците на СИбанк – запази си 22,5% от капитала й, след като я продаде на исландския милиардер Тор Бьорголфсон и на белгийската група „КВС”. Има дялове в 26 фирми, управител е на 7, косвено участва в още 32. Собственик е на 99% от инвестиционния фонд „Си Ес Ай Еф”. Чрез него Цветелина Бориславова владее зимния курортен комплекс „Пампорово”, апартаментни комплекси в Банско, строи банково сити на площ от 25 дка на бул. „Цариградско шосе” в столицата (на мястото на „Балканпрес”) и търговски парк от 40 дка до централна гара. В отчетните документи са посочени активи от 323 млн. лв. за 2008 г. Заедно с дела в банката, различни други институции и дяловете във фирмите, макар и жена, тя се нарежда в първата петица на най-богатите мъже на България”. Няма да се спираме върху описанието на любовната връзка между Цветелина Бориславова и Бойко Борисов. Поразително е обаче, че срещу Цветелина се извършват два атентата. По щастливо стечение на обстоятелствата тя остава жива. Авторът подчертава друго: тогава се извършва разчистване на сметки между групировките на криминалния преход: Цветелина и нейният възлюбен Бойко Борисов са звена от функционирането на порочния преходен модел. Интересно е и друго заключение на Григор Лилов: според него групировката ТИМ (в момента най-могъща у нас) има нещо общо с единия от атентатите, макар сега да подкрепя правителството на Бойко Борисов. Намесват се като предполагаеми организатори и лидерите на групировката ВИС – конкуренти на Бойковата групировка СИК. Едва от този момент Бойко Борисов – продължава разказа си авторът – „за първи път се лиши от дискретната опека на Андрей Луканов, застрелян на плочника пред дома му и можа да заиграе относително самостоятелно. Навремето Карлович беше „монтирал” гарда като охранител на Тодор Живков с идеята да има информация за действията му”. Вероятно смъртта на могъщия покровител Луканов, опасните връзки на Цветелина с чужбина и невъзможността да бъде купена евтино, са причина за атентата. „Според добре информирани лица – пояснява Лилов – ипонджиите и структурите около финансистката активно са участвали в заверата срещу червеното правителство (това на Жан Виденов – б. Н.З.). „Змии отгледахме в пазвите си” – кълнели ги до гроб бойните им другари от БСП. Такива неща не се забравят, нито се прощават… И рано или късно, но почти винаги изплащат.” Вторият атентат се извършва през 2004 г. (първият през март 1997 г.), когато Цветелина и Бойко са в разгара на топлите си отношения с Иван-Костовия ресторантьор Славчо Христов. Според Гр. Лилов вероятно втори атентат не е имало, а цялата тази история се използва за пиар на бъдещия Мъж на годината и любимец на медиите Бойко Борисов. Същевременно авторът допуска следващото убийство, на сикаджията Дмитрий Минев–Руснака, да е било отмъщението на Бойко (ако атентатът действително се е осъществил). „Някои анализатори сочат, че Димата-Руснака и бил свитнат точно заради опита за покушение срещу половинката на Бойко Борисов. Не само много е знаел, но е бил посредникът в тази деликатна финансова, подземно-властова операция”. (Гр. Лилов)

              На „ти” с мутрите
Григор Лилов разказва, че Бойко Борисов още след 90-те години „е събирал борчовете предимно „со кротце и со благо” – без писък на спирачки от джипове и чупещи костите бухалки”. Но случвали се и гафове. Така станало с убийството на шефа на Клуб 777 Антон Димитров. На съд за покушение бива изправен Райко Райков – „33-годишният президент на филиала на „Ипон” със собственици Бойко Борисов и Цветелина Бориславова. Райко Райков е убиецът (заедно със свои „авери”) и на хасковския бизнесмен Ангел Петров. Вместо само да го сплашат, „биячите го усмъртили, счупвайки гръдната му кост и захвърлили трупа в язовир до село Светлина”. Дават се още няколко примера с издънки на служители на „Ипон”, работили като изпълнители на мокри поръчки на мафията. Заради такива тъмни случки от зората на прехода списание „Конгрешънъл Куотърли” – САЩ, през 2007 г. публикува статия под надслова „Близък съратник на известни гангстери”. В тази статия се твърди, че Бойко Борисов се опитва „да неутрализира” групировки, които му съперничат (като тази на Васил Божков); че неговата омраза с Алексей Петров, но и с предишни другари като Младен Михалев–Маджо и Румен Николов–Пашата е прераснала в открит конфликт; че Алексей Петров имал подкрепата на бившия посланик на Израел Давид Коен; че пропагандата предприела редица стъпки, за да отклони общественото внимание от „предполагаемото участие на Бойко Борисов в корупционна схема, свързана с приватизацията на тютюневия монополист „Булгартабак”. В списанието се казва: „Когато Борисов бе шеф на полицейските служби, на съд бяха изправяни само дребни гангстери, докато бившите му партньори просперираха, а техните конкуренти бяха избивани систематично”. „Той е бивш партньор и някогашен сътрудник на най-известните гангстери в България”. Навремето Борисов отрича яростно тези твърдения. Но след изборната победа на 5 юли 2009 г. лъсва истината, разкриват се и имената на тайните съюзници: „Но след този текст Генерала направи ГЕРБ, победи на изборите и веднага се съюзи с върлия си гробокопач Иван Костов. Зад гърба им е бившата Българо-руска инвестиционна банка на убития олигарх Емил Кюлев, преименувана при костовия ресторантьор и довереник Славчо Христов на „Стопанска и инвестиционна банка” и накрая пак преименувана при приятелката на Бойко на „СИбанк”. Пред тях е легионът на депутатското войнство – мнозинството, гарантиращо Властта”. (Гр. Лилов) В същото време „Ипон” расте и богатее, превръща се в най-силната охранителна фирма. „Ипон-1” ООД понастоящем охранява „нефтопровода и всички пласментно-снабдителни бази на ЛУкойл; „Големите български мелници”; завод „Камбана”; Свободна безмитна зона – гр. Бургас; „Елхим-Искра” – гр. Пазарджик; „Химмаш” – гр. Хасково; винозаводите и резиденциите на „Домейн Бойар”; завод за преработка на растителни масла „Прима М” – гр. Велико Търново; „Софарма”; „Бентонит”; „Монек Юг” – гр. Кърджали; „Транс Инженеринг” гр. Кърджали; „София БТ”; „Деспред”; „Ливел”; инкасото на Мобил Тел. Фирмата охранява специални сгради като „Интерпред Световен център”; спортни сгради и зали – „София”, „Фестивална”, „Универсиада”… спортен комплекс „Славия – 1913” и други”. (Гр. Лилов) Споменати са още обекти: хотели в „Златни пясъци”, „Слънчев бряг” и Пампорово, банката на СИК, Общинска банка, Националната банка на Гърция, къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов–Маргина, Младен Михалев–Маджо и пр. Според Лилов не е случайно, че по време на кметуването на Бойко Борисов са били толерирани фирмите за чистота „Волф” и „Дитц”. Интересно е, че Георги Крумов, собственикът на „Новера”, е бил в обща асоциация с Цветелина Бориславова, сдружение, в което попада и шефът на „Главбулгарстрой” Симеон Пашов.

              Странни съвпадения – мутри и бизнесмени
В книгата се описват много случаи на „нерегламентирани” връзки на Генерала с мутри и съмнителни бизнесмени. В част от епизодите „герои” са български граждани, в други – чужденци. За Пашата стана дума, но Гр. Лилов продължава тази „сага”. Пашата от СИК и Бойко от СИК въртели общ бизнес в три фирми – „Интербулпред”, „Цебра” и бургаската „Тео интернешънъл”, а приятелката Цвети „била съдружник на Пашата в „Интерпрайм табако” – АД. Той е участвал в него чрез своето дружество „Арена”. Другата „спорна фигура” е Живко Делчев Делчев, считан за истински кръстник на нашенските мутри. Той е един от основателите на „няколкото фирми, назовани „Ипон”. Държал е съдружието на СИК „с Рахман Сукра, който е ключова фигура в сикаджийската банка ПИМБ. Когато скандалът около групировката стигна до небето, банката се прекръсти на „Унибанк”. После отново се прекръсти на „Jnternational Asset BANK”. От времето, когато Бойко Борисов, Пашата и Алексей Петров създават обща фирма (това се случва след 1989 г.), Бойко Борисов влиза в доверителни отношения с ген. Чавдар Чернев – някогашен шеф на Софийското градско управление на МВР, а сега бизнесмен, както и с търговеца от ИНТЕРПРЕД Манол Манолов. В „Тайният проект Бойко Борисов” детайлно се осветляват и друг тип кореспонденции на Генерала с подземния свят. Според автора симптоматичен е сюжетът на връзките на Бойко Борисов със сръбския мафиот Сретен Йосич и съответно с Будомир Куйович.

              Самовластник под чужда диригентска палка
Григор Лилов с много факти показва как тайният проект Бойко Борисов има чуждестранни и български кръстници. За конструкторите на проекта от значение е не толкова политическата ориентация на субекта, колкото неговата властова позиция за защита интересите на групировката, която го е издигнала. Границата между официализиран бизнесмен и мафиот (гангстер) се оказва размита и преливаща се. И понеже стратегията се определя от други личности, на Бойко Борисов се предоставя „приятното” право да блести от телевизионния екран, да черпи с пълни шепи от мимолетната слава, да става фаворит на жените и модните издания, да изобразява себе си като завършен автократ. Така той назначава за началник на фонд „Земеделие” дъщерята на свой колега – пожарникар, Калина Илиева. Тя, както ни уверява Лилов, след осемгодишно пребиваване в Берлин, завършва университет, какъвто няма – Университета за техника и икономика. Това, оказва се, било висше училище по приложна икономика с курс на обучение 18 месеца! Вероятно назначението й е резултат и на това, че Калина Илиева „е добра, ама много добра позната на представителя на ОЛАФ у нас – Арно Хайнен”. Специален дял от книгата представлява визитната картичка на кръга Емил Кюлев. Според Гр. Лилов този кръг е в основата на тайното властово съдружие, което насочва дейностите на премиера Борисов. Това са банкерът Иван Искров, министърът от тройната коалиция Даниел Вълчев, съветникът на президента Петър Стоянов – Красимир Ангарски, Георги Прохаска – съветник на „синия” Александър Божков и др. Не е ясно защо в книгата на Гр. Лилов не се отбелязва възловата роля на главния икономико-финансов и медиен поддръжник на Бойко Борисов, агресивният член на групировката „Глобална България” Иво Прокопиев, заедно с медийния му изпълнител, политолога Иван Кръстев. Това съзнателен пропуск ли е? При всички случаи Гр. Лилов съсредоточава анализа си върху банката, която оглавява Кюлев – БРИБ. Той смята, че тази банка е своеобразен мост между интересите на Вашингтон (мондиалистите) и на Москва (кръга на Елцин). Тази банка, както настоява авторът, е била двигателят на януарските събития от 1997 г. против управлението на премиера Жан Виденов: „Януарският „бунт” стартира като отдушник на справедливия гняв на ограбения български народ на 3 януари през 1997 г., ескалира с атаката на борческите отряди над парламента на 10 януари и се увенча с пълен успех на нашата колониална олигархия и с пълна загуба на въстаналия народ. Победи олигархията. И то точно крилото на мондиалистите.” С оглед на подготовката на тази „победа на олигархията” Стефан Софиянски, в навечерието на събитията, пътува до Москва, „в компанията на Емил Кюлев, Евгени Бакърджиев и Асен Агов”, а „за Вашингтон замина Иван Костов и пълномощникът на Кюлев в БРИБ Красимир Ангарски”. Авторът на книгата сочи отделни групировки, кръгове и имена на хора, които той счита за акушери на проекта Бойко Борисов. С повод или без достатъчен повод, открива в руско-израелския магнат Михаил (Майкъл) Чорни фигурата на кукловода. Споменават се кръгът „Монтерей”, кръгът „Банкя”; намесват се имената на Славчо Христов, на Диана Дамянова, на Ахмед Доган, на Валентин Златев; на „Бойковата министърка Румяна Желева”; на „премиерския съветник Светослав Спасов”; на „медийната императорка Ирена Кръстева”; на Десислава Такева, близка до ТИМ; на личности, „внедрени” при генерала, като Цветан Цветанов; на Трайчо Трайков, като издънка на рода Георги Трайкови; на фондация „Ханс Зайдел” от Федералната република („фондацията е на баварския Християнсоциален съюз в Германия”). Тази фондация е всекидневният координатор и ръководител на постъпките на премиера Борисов. Тя осигурява покровителството на вътрешния министър на Бавария Гюнтер Бекщайн, а същевременно е „каналът” на свръзка с американските твърдоглави политици и бизнесмени. Макар Емил Кюлев и неговият кръг да се определя в книгата като основен генератор на форсираното издигане на Бойко Борисов в политиката, Гр. Лилов намира за уместно да вметне, че и Кюлев е брънка, макар и важна, от тайния проект за криминализиране на българския преход. Ето един цитат: „Кюлев-Банкера, също като Генерала го подготвяха за властова кариера. Първата крачка беше налице – съветваше президента Първанов. Финансистът се спрягаше като негласния кандидат за премиер, когато го убиха. Не измина година време и изгря звездата на Бойко Борисов за политик. Още повече, че самият той е бил съдружник заедно с Цветелина в „Прахайм” ООД, като приятелката му е била управител. В тази фирма другият съдружник е „Прайм Инвестмънт тръст”. Тази компания е основният акционер в банките, през които е преминал Емил Кюлев. И в момента банкери, работили при него, се намират на висшите етажи в ръководството на „СИбанк”. Олигархът Емил Кюлев беше българската кукла на чуждестранния олигарх Майкъл Чорни. Но и след смъртта на родната кукла кандидатите за нови кукли се наплодиха.” В книгата, за съжаление, се срещат и някои свободно интерпретирани факти и обстоятелства. Понякога авторът се поддава на сензационни съобщения за криминалния живот у нас през десетилетията на прехода. За нас обаче са от значение не тези отклонения от строгата истина, а подредената биография на Генерала, изнесената информация за тайния проект Бойко Борисов.

              Бизнес интересите на Бойко Борисов и Цветелина Бориславова
На финала на „Тайният проект Бойко Борисов” Григор Лилов е подредил в таблица участието на Бойко Борисов (и Цветелина Борисова като негов патрон и съпритежател на капитали) в различни фирми. Участието на Бойко Борисов във фирми следва този ред: „Ипон-1” ООД от 1991 г.; „Ипон-2” ООД в края на 1992 г. (съсобственик е Цветелина Бориславова по направление химия и фармацевтика); „Ипон-Агенция за сигурност и охрана”-ООД от 1998 г.; „Интербулпред”-АД от 1997 г. (в нея участват Чавдар Чернев и Румен Николов–Пашата); „Тео Интернационал” – АД Бургас (член на съвета на директорите е Румен Николов-Пашата). През 1994-1997 г. тази фирма „е уличена в производство на фалшиви цигари „Малборо” и „Мелник”; „Джи енд Би травъл къмпани” от 1994 г. – „свързана със СИК”; „Прахайм” – ООД, Червен бряг, от 1996 г. Бойко Борисов и Цветелина са съдружници в тази фирма за производство на сапуни и миещи препарати; „Будоинвест” – ООД; „Би енд Пи Комерс” от 2001 г.; „Цебра”-ООД, съдружници са Бойко Борисов, Цветелина Бориславова и Живко Делчев; „Ти Би Ай” – 97”. Съдружници са Бойко Борисов и „разстреляният преди няколко месеца” Тодор Толев; „Сириус-2”-ООД от 1992 г., отново собственици са Бойко Борисов и Цветелина Бориславова: „Химтекс”-АД, впоследствие сред членовете на съвета на директорите, извън Бойко Борисов, попада майката на Цветелина. Наред с доверените бизнесмени се публикуват и доверените на Бойко Борисов служители в системата на МВР и спецслужбите. Това са о.з. ген. Атанас Атанасов, ген. Васил Василев, Иван Илчов – началник митница, Боби Соколов – началник ГКПП, Николай Стефанов – зам.-началник РГС по ГКПП, Христо Ангелов – началник РГС, ген. Красимир Петров, полковник Иван Драшков, полковник Огнян Атанасов – директор на ДОИ – МВР, полковник Стоян Велчев – зам.-директор на СДВР, полковник Ботьо Ботев – началник сектор „Тежки престъпления” – ДНСП, полковник Александър Василев. С някои от тези свои кадри генералът по-късно се разделя, както става с ген. Красимир Петров, но общо взето топлите отношения с повечето от тези полицаи, като ген. Атанас Атанасов или полковник Иван Драшков, са живи (актуализирани) и до ден-днешен. Доверявайки се на автора Григор Лилов, читателят остава с твърде тягостно впечатление относно политическите процеси, протекли у нас през последните двайсет години. За пореден път се убеждаваме какви задкулисни интереси се реализират под повърхността на историческите събития. Споделеното и изобразеното в книгата на Лилов разбива представата за самостоятелно и смело действащия политик Бойко Борисов. Тук го виждаме без грим и външни украси, като същество, обрасло с вини на прехода, с деяния, които го легитимират като знакова фигура от криминалните среди, като човек, който трупа богатства в различни по предмета на дейността си фирми, най-често в партньорство със своя „мозъчен център” и икономико-финансов диригент Цветелина Бориславова. Досещаме се, че несметните сделки и финансови активи на Цветелина Бориславова могат да бъдат разглеждани и като несметни сделки и финансови активи на самия премиер. Бели пари за черни дни – така го е казал народът! Авторът е най-уязвим, когато решава конкретно да назове кукловодите, създали тайния проект Бойко Борисов. Явно е обаче, че той се движи в посока, която е плод не на въображението, а на съпоставката и анализа на данни, факти и аргументи. Оценявайки по достойнство задълбоченото проучване, направено от журналиста Григор Лилов, би трябвало да подчертаем и гражданската му смелост – в ситуация на невъобразимо утвърждаване на култа Бойко Борисов – да представи Генерала-полицай с достоверни цветове като подставено лице в пиеса, написана от други автори, предпочели сянката на анонимността!

             Политиката на кабинета Борисов и разгаданите му „тайни”
Ценно качество на книгата „Тайният проект Бойко Борисов” е, че поднася кодовете, чрез които можем да обясним редица действия на кабинета Борисов. С оглед на пълната доминация на американските интереси при новото управление логично е прякото участие на Световната банка в кабинета чрез вицепремиера Симеон Дянков. Престава да е загадка защо едно от първите посещения на премиера на нови промишлени обекти беше това в предприятието за изработване на елементи за нови енергийни източници, с инвестиции на Иво Прокопиев. Сегашната борба за разрушаване на БАН, за опозоряване на кадрите на науката и образованието, за смазване на образователната система намира своя ключ в един антибългарски преврат, извършен от кадрите на Нов български университет, както и в стремежите на кръга „Глобална България”, и по-конкретно на хората, идващи от недрата на Кюлевата банка, да наложат мондиалистки проект, смазвайки държавната образователна система за сметка на частното образование, внасяйки хаос и деструкция в оценките и контрола, приватизирайки огромните имоти на БАН на стойност един милиард лева. И като парадокс – политизирайки грубо образованието и науката чрез осъществяването на тотална диктатура върху тях от страна на МОМН. Неслучайно прилагането на тази антидуховна по същността си политика започва не от Симеон Дянков, Бойко Борисов или злополучния образователен министър Сергей Игнатов, а още от времето на министър Даниел Вълчев и на хората от „Отворено общество”, чийто час за победи настъпи.

По същия начин откриваме какви трудности се изпречват пред президента Георги Първанов, ако не направи отстъпки пред политиката, диктувана от чужди и български олигарси и службогонци. Достигаме до обобщения за назначенията на висши постове – част от тези назначения са рецидиви от историческия развой на криминалния преход. Получава нова интерпретация омразата на Борисов към Сергей Станишев, който първи, още през 2002 г., критикува целите на кръга „Глобална България”, а оттам индиректно на проекта „Бойко Борисов”. Това се случва на фона на съпротивата на елитни кадри на БСП, свързани със силите, които направляват „тайния проект” Бойко Борисов. Вече няма защо да се чудим, че най-голямата лява партия и до този момент не излиза с позиция относно икономико-финансовия тил на премиера. Осмисля се настоящият конфликт между Бойко Борисов и Алексей Петров, както и „любовта необяснима” между Бойко Борисов и Иван Костов, за която ние първи предупредихме. Стават ясни колебанията, които изпитва Бойко Борисов като адепт на крайната проамериканска политика по отношение на руските бизнес интереси. Проумява се защо конспиративният кадър на Иван Костов и на известни световни сили, Волен Сидеров, жертва своята партия „Атака”, за да осигури парламентарно мнозинство на ГЕРБ. Не е тайна повече – на фона на могъщия финансов и медиен потенциал на „Глобална България” – пълният медиен комфорт, подсигурен за Б.Б. Виждаме и „смешната страна” на развитието – как отношения, кристализирали между каратисти, борци по източни бойни изкуства, се трансформират в крупни бизнес операции, но и в опорни звена на националната политика. Така опитът на българските гласоподаватели, масово подкрепили на 5 юли 2009 г. Бойко Борисов, да оправдаят избора си в полза на „тайния проект”, бива подложен на безпощадна критика. Вижда се, че западните господари на днешна България са предпочели у нас да бъдат на власт личности с криминално минало. Може би за да ни накажат допълнително като славянска и православна нация, доскоро строила социализма, а може би защото смятат, че кръстниците на прехода могат по-компетентно да се справят с тежкото криминално наследство. Освен това хората с обременено минало са по-усърдни и по-послушни. Що се отнася до българския народ, той тепърва ще тегли от ума си заради своя безотговорен избор. Но какво да се прави – „Каквото си надробил, това и ще сърбаш”!
image
Генерал Бойко Борисов: - Мутрата е мъртъв... Заснехте ли ме? Чао!..
карикатура: Тодор Цонев

 

 

 





Гласувай:
5


Вълнообразно


1. chavdar01 - ТАЕН ПРОЕКТ-ГЛУПОСТИ!
03.05.2012 14:40
ПРОСТО МУТРЕНСКО-БАНДИТСКО СТЕЧЕНИЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВАТА.АКО НЕ БЕШЕ БОЙКО ЩЕШЕ ДА Е ДРАКОЙКО ИЛИ НЯКОЙ ДРУГ БАНДИТОЙКО!СХЕМАТА Е РАЗРАБОТЕНА И Е ВАЖНО ДА СЕ ДВИЖИ ПО ТЕХНИЯТ ПЛАН.
цитирай
Търсене