Kокс артроза/износване на тазобедрената става – превенция, диагностика и лечение

22СЕПТ2014Вашият коментар

by yogaizdrave in Физиотерапия/Кинезитерапия 

Коксартроза е дегенеративно заболяване, което води до различна степен на увреда и унищожаване  на ставния хрущал, конкретно на тазобедрената става. Тя може да бъде едностранна или двустранна. Най-честата причина за коксартроза сред младите е вродената дисплазия на тазобедрената става или други струкурни несъответствия, като скъсен крак, гръбнчно изкривяване и тн.  Освен вродени аномалии причини могат да бъдат и прекарани, възпалителни заболявания като ревматоиден артрит, остеоартрит, разтройство в кръвообращението на бедрената глава, след счупвания, изкълчвания, нарушен метаболизъм, многократно повтарящи се спортни травми и др. Въпреки многобройните причини в основата на коксартрозата стои съотношението между натоварване на ставата и капацитетът на хрущяла да издържи тези натоварвания.

Износването на ставните хрущяли е и естествен процес при хората  над 60-годишна възраст и представлява 40% от случаите на остеоартрит на тазобедрената става. Освен възрастта и вродени анатомични нарушения рискови фактори са: наднормено тегло, хормонални и метаболитни смущения като диабет и остеопороза, неадекватни тренировъчни методи (вдигане на големи тежести, агресивно разтягане с цел увеличаване на обема на движение, напр. спортна, художествена гимнастика и балет), многократно повтарящи се удари в зоната на ставата ( футболни вратари, падане от високо при различни спортове- кънки, скейтборд и др.)

Най-честите симптоми са : (интензитета и броят им варират спрямо степента на ставна увреда)

– Механична болка обикновено в зоната на слабините, седалището или дори в коляното. Болката обикновено се увеличава при     продължително ходене или стоене в изправена позиция.
– Скованост, особен сутрин и нарушен обем на движение, придружени от накуцване, болка и нарушена функция – неспособност за нормално движение, ходене по стълби, пазаруване и носене на леки товари, спорт и тн.

Диагнозата се поставя чрез рентгенография на двете бедра и някои ортопедични мануални тестове.
Тя има две цели: търсене (или потвърждение, ако вече е известен) на тазобедрена дисплазия и търсене на радиологично
признаци на коксартроза:
• намаляване на височината на пространството между ставните повърхности (стесняване на ставната цепка);
• компресия на частта на костта под хрущяла незабавно разширяване;
• костелив шпори на костен хрущял кръстовището на (остеофити).

Лечението бива два вида: консервативно и оперативно, като и в двата случая се препоръчва физиотерапия с цел  максимално подобрение на функцията на ставата и изолиране на рисковите фактори за да се избегнат усложнения, допълнителна увреда и забавяне на възстановяването след операцията. Същото важи и в случаите когато целта е превенция особено при по-възрасните пациенти, които са по-изложени на рискови фактори като мускулен дисбаланс, слабост в мускулите, лоша физическа форма, различни предразполагащи заболявания и тн.

Консервативно лечение

Намаляване на болката и възпалението: 

– Нестероидни и стероидни противовъзпалителни средства – таблетки и кремове с цел болкоуспокояване и намаляване на дразненето и възпалението на съседните тъкани ( ставна капсула, мускули, сухожилия и тн.). Моят съвет е да не се злоупотребява с употребата им, тъй като не са безвредни, пазете ги за случаи когато симптомите се обострят и наблягайте на други средства като упражнения за разтягане, масажи, билкови кремове, лед и др.  При по-сериозни случаи се прибягва до употребата на кортикостероидни инжекции, които въпреки бързия си болкоуспокояващ ефект имат поредица негативни странични ефекти и често са с краткотраен ефект, затова бих препоръчала да се избягват или да се използват рядко и еднократно ( една-две инжекции). Казвам го специално защото в България най-често прилаганото лечение от повечето ортопеди е именно дългосрочно лечение с такива инжекции.

– Хранителни добавки с глюкозамин, хондроитин, хиелоронова киселина и msm са известни с това,че подобряват храненето на запазения ставен хрущял, подобряват качествата на ставната течност, помагат за намаляване на възпалението и респективно облекчават симптомите, въпреки че не лекуват износения ставен хрущял.На пазара е пълно с различни модификации , но бих препоръчала продукти,които съдържат всички описани съставки и са в такава концентрация, че не е нужно да се приемат повече от 2 месеца.

– Масажи за намаляване на болката и подобряване на еластичността и кръвообръщението на засегнатите тъкани. Ако не можете да си позволите масажи при терапевт,а те рядко се поемат от здравните ви осигуровки можете да си правите самомасажи с фоум ролър, тенис топка или електрически масажор.

Поддържане и подобряване на функцията на ставата: 

Програма с упражнения състояща се от кардио-аеробни натоварвания с цел подобряване на общата физическа форма (минимум 30-40 мин. 3-4 пъти седмично), силови упражнения за подобряване на тонуса и здравината на мускулите стабилизиращи ставата и упражнения за обем на движение с цел подобряване на подвижността, стимулиране на кръвообръщението и намаляване на схващането, сковаността и болката в ставата. 

Тъй като е много важно да се изберат упражнения, които не увеличават компресията в ставата се препоръчват модификации в така наречената “отворена кинетична верига“, т.е без или малко съпротивление на опората – плуване и водна гимнастика, каране на колело/велоаргометър, крос тренажор, ходене на фитнес пътека, упражнения на батут, упражнения с определени фитнес уреди щадящи ставите като ластични ленти и/или само с тежестта на собственото тяло, упражнения в легнало положение и тн.

Упражненията показани на картинката се правят в следната последователност: първо упражненията на сила (strengthening) – 3-4 серии х 10-15 повторения, като разбира се се съобразяват с индивидуалните възможности и симптоми на пациента. След тях за стимулиране на възстановяването се правят тези за гъвкавост ( stretching), като се правят 2-3 повторения с 10-20 сек. задържане.

Когато симптомите са обострени се препоръчва да си почивка и  леки упражнения за подобряване на кръвообръщениет и намаляване на болката:  10 повторения от тези за подвижност и 2-3 повторения разтягане с 10-20 сек. задържане, например следните или такива със свободно полюшване на крайника с цел отдалечаване на ставните повърхности и облекчаване на напрежението и болката.

Намаляване натоварването върху ставата: 

– Намаляване на излишното тегло с цел намаляване на натоварването върху увредения ставен хрущал. Това става чрез балансиран хранителен режим и програма с упражнения .

– Използване на ортези като бастун, патерица и омекотяващи стелки (Running обувки с дебели подметки). При по-интензивни и продължителни натоварвания придвижването може да се извършва с помощта на бастун, който се носи от отсрещната страна на засегнатата става, за да се намали натоварването върху болното бедро.

– Да се  избягва носенето на тежки товари, ходене по неравен терен и продължително стоене и всякакви други дейности увеличаващи болката в ставата.

Оперативно лечение

Операцията се състой в замяна на увредената става с нова. Добре е да имате предвид,че изкуствените стави имат срок на годност, 
зависещ от интензивността на употреба, но около 15 години и никога нямат качествата на естествени, т.е операция се препоръчва само в крайни случаи при които конвенционалното лечение вече не е ефективно и пациента страда от силна болка, ограничена подвижност и нарушена функционална дееспособност. Лечението се разделя на предоперативен, оперативен и след оперативен период, като идеята е преди операцията да се постигне максимално подобрение в силата, гъвкавостта на мускулите стабилизиращи ставата и пациента да се подготви за всички следващи стъпки и упражнения, които предстоят след операцията, за да се осигури максимално бързо и ефективно възстановяване, без излишни страдания и  усложнения.

Тазобедрената става е най-голямата става в човешкия организъм. Тя изпълнява опорно-двигателна функция и е от първостепенно значение за нормалното ходене.
Коксартрозата е често срещано заболяване при възрастните хора и едновременно с това - едно от най-тежките. За да е ефикасно лечението, е необходимо то да се провежда индивидуално, продължително и всекидневно, с цел да се забави развитието му. 

Нужно е всекидневно, системно лечение, съобразено с препоръчани от лекар методики и лекарства. Това налага:

- Болният да намали телесното си тегло. Желателно е всеки ден да следи теглото си и да не допуска повишаване на килограмите си.

- Наложително е съкращаване на маршрутите на ходене, изкачване на стълби, ходене по стръмни и неравни терени.

- Препоръчва се още от ранния стадий на заболяването ползването на бастун. Дръжката на бастуна трябва да бъде на нивото на китката при изправена ръка и се държи от страната противоположно на увредения крак.

- Необходимо е още от ранния стадий на заболяването болният да лежи на твърдо легло.

Едностранното скъсяване на крака води до мускулен дисбаланс и наклонен таз. За да се предотвратят тези вторични оплаквания, е необходимо да се изравни дължината на краката. Разликата на дължината до 3 см се коригира чрез повдигане на тока, евентуално и повдигане на подметката. За предотвратяването на тежки вторични усложнения е необходимо: 

Всеки ден да се почива по 1-2 пъти в положение на лягане по корем - 30 минути.

Да се избягва продължителното седнало положение на нисък стол. Препоръчва се висок стол, при което сгъването на ставата е минимално и изправянето на болния е по-лесно.

Да се избягват архитектурни бариери (апартамент, при който асансьорът е между два етажа), ергономично разположение на кухненското обзавеждане - то трябва да е подредено така, че седналият на високия стол да извършва минимум движения с долните крайници.

Да се избягва носенето на големи предмети, тъй като тяхната тежест се предава на тазобедрената става. Когато се налага носенето на по-малки тежести (например пазарска чанта), те да се носят от страна та на здравия крак.

Нужно е да се подържа подвижността на тазобедрената става. Затова болният трябва всяка сутрин още в легнало положение, в продължение на няколко минути да извършва упражненията за тазобедрена става. Да прави по-често топли вани с активно раздвижване във водата най-малко 2 пъти седмично. 

Да извършва подходящи упражнения за гръбната и коремната мускулатура, тъй като болният е предразположен към лумбалгии. Особено полезно за задържане подвижността на ставата е карането на колело (без стръмни и насечени терени) и плуването.

Тренирането на правилно ходене в домашна обстановка е също една от задачите на болния. Тази процедура се извършва пред огледалото, за да може болният сам да се контролира. Упражненията се правят 1 - 2 пъти дневно. При остри болезнени състояния на коксартроза се изисква покой в легнало положение с възглавница, поставена между двата крака. От значение е общата устойчивост на организма към вредни въздействия на средата. При закаляване на организма да се използват въздушни и слънчеви бани, водни процедури, дозирани физкултурни и спортни мероприятия. Храненето да бъде нискокалорично и да преобладават белтъчини и витамини.  Динко Иванов: Удължих си крака с 2,5 см с йога! Имах некроза на лявата тазобедрена става, от което кракът ми беше с 4 см по-къс от десния

•  
• 31 Окт. 2013, 12:56
• 4526 прочита
• 2 коментара

  Динко по време на медитация   1 от 1 Имах некроза на лявата тазобедрена става, от което кракът ми беше с 4 см по-къс от десния Динко Иванов е все още млад мъж с широка усмивка, който видимо леко накуцва, ходейки, но няма и следа от патерицата и обездвижването, които са били част от ежедневието му преди години. На 33 г. станал инвалид, разчитащ на хапчета, каквито произвеждал във водещ наш завод, с цяла плеяда заболявания – кое от кое по-тежко. Не се решил на операции и благодарение на жаждата си за живот стигнал до извода, че трябва сам да се измъкне от кошмара, в който съществувал. Първо се насочил към техниката на Норбеков, изучил голяма част от неговите упражнения. След това пътят му минал през водещите източни практики, докато накрая заедно със спътницата му в живота Ирина Червенкова изработили своя методика за оздравяване, която с охота споделят с всеки, потърсил ги за съвет. Ето какво още разказа за борбата си за живот Динко специално за в. “Доктор”. 

- Динко, бихте ли разказали от какви заболявания сте страдали преди години и защо?
- Преди години работех в условията на I категория труд (синтез на лекарствени субстанции) в бившия “Фармахим”. Поблазних се от възможността да се пенсионирам на 45 г., но това така и не стана, защото непрекъснато увеличаваха възрастта за пенсия и аз не я стигнах. Там се работи с киселини, с основи и всякакви отрови. Голяма част от хората, работещи там, не можаха да доживеят до пенсия. Много от тях си отидоха на по 40 години, други влачат редица болести. 

Аз също бях силно увреден след работата си там. Придобих ниско кръвно налягане със събиране на границите, тежка пародонтоза, невроза, стеатоза на черния дроб (последен стадий преди цироза), проблеми с бъбреците, гастрит, колит, себореен дерматит, асептична некроза на лявата тазобедрена става и коксартроза на дясната, шипове, депресия, алергия към пчелен мед и пчелни продукти. Ходех непрекъснато с хапчетата в джоба, спазвах строга диета. Най-тежка беше асептичната некроза на тазобедрената става – това е запушване на кръвоносния съд, хранещ ставата. Така тя постепенно умира. 2 години не можаха да ми сложат диагноза, през това време ставата се разруши. От претоварването ставата на десния крак също пострада. В резултат на всичко това 

стигнах до депресия, невроза, 

бях на “розови” хапчета със зелени рецепти.

На 33 години бях инвалид, на когото искаха да сменят тазобедрените стави. След 13 години придвижване с патерици реших, че стига толкова болести и мъка. 

- Какво направихте?
- Започнах да се интересувам от различни техники и учения през 2007 г. Ходих на едни от курсовете на Норбеков, след това започнах да работя сам. Постепенно тези болести ги преодолях, остана само проблемът с лявата става. Кракът ми беше атрофирал и стана по-къс с 4 см от некрозата, но сега е само 1,5 см по-къс и ставата се възстановява. Това се вижда и от рентгеновите снимки, които си правя периодично. Депресията, неврозата, алергията - всичко остана зад гърба ми. Захвърлих патериците и водя нормален живот, но продължавам всеки ден да работя над себе си и да практикувам нашата система. 

- Каква е вашата разработка от упражнения и практики, които подобряват здравето?
- Това е система от ставната гимнастика на Норбеков, асани от йога, упражнения от тай-чи, тантра, от 

Тибетското лечение със светлина и енергия 

Използваме и знанията от българската народна медицина, упражненията и съветите на големия наш лечител Петър Димков, съвременни разработки на психологията и сугестологията на световноизвестния български учен д-р Георги Лозанов, лечебната сила на водата, която зареждаме с кристала “Любов и благодарност”, открит от японския учен Масаро Емото, който доказа научно, че водата има памет. 

Голяма част от болестите ни идват от това, че не пием достатъчно вода – не течности изобщо, а чиста вода. Тя трябва да е поне 2,5 л на ден. 

За 1 година хвърлих патериците, полека-лека започнах отново да ходя по планините. Удължих си крака с около 2,5 см и продължавам с оздравяването. Това значи, че ставата се регенерира, след като се отпуши хранещият я кръвоносен съд. Всичко става бавно, но се получава. Имах и 3,25 диоптъра, но вече нямам необходимост от очила и не ползвам. 
Щом нещо не е отрязано, може да се възстанови. Просто трябва да се научим да се грижим за тялото си, а не да живеем, като повечето от хората, като безсмъртни.

- Защо за 13 години не се решихте на операция на тазобедрената става?
- Как за толкова години никой от лекарите не ми предложи някаква профилактика за подобряване работата на тазобедрените стави?! Единственото, което ги интересуваше, беше дали ще ме оперират и ще сменят ставите. Не съм против медицината, но има доктори и доктори. За съжаление почти всичко се обърна на търгашество, повечето медици са некадърни и не знаят какво правят. Затова гледам да живея така, че да не опирам до медицината и докторите. Учим същото и хората, които ни търсят за съдействие. 


Масаж на биологичноактивните точки

Това е „Шиацу”-масаж, стигнал до нас от Страната на изгряващото слънце. С притискане и масажиране на определени точки на главата и енергично разтриване на ушните миди тонизираме целия си организъм и разтриваме и вътрешните си органи. Ушите имат над 170 биологичноактивни точки, отговарящи за всички органи на нашето тяло. Масажирайки ги, ние влияем благоприятно на организма, подготвяйки го за дневното напрежение и работа.

Хубаво разтриваме дланите на нивото на слънчевия сплит. Така не само загряваме ръцете, но и ги енергизираме. Работим със средния пръст или с палеца. Притискащият пръст е перпендикулярен на повърхността. Работим с натискане навътре спираловидно, до появяването на лека приятна болка в следните точки:

- Междувеждие. Хубаво разтриваме тази точка в едната и в другата посока. Не забравяме да се усмихваме и да изпращаме любов.

- От двете страни на ноздрите. Едновременно, с по един пръст на двете ръце. Отново в двете посоки. Масажът на тези точки влияе благоприятно за изостряне на обонянието и за спиране на хрема.

- Под носа над горната устна. В основата на горните венци.

- Под долната устна, вдлъбнатинката над брадичката. В основата на долните венци.

- Двете слепоочия. Може да се прилага и при главоболие за успокояване на болката.

- Вдлъбнатинките пред ушите. Леко отворете уста. Като отпуснете долната челюст, там, където тя се съединява с черепа, се получават две малки вдлъбнатинки. Именно тях започваме да разтриваме. 

- Издатините отзад в тилната част на черепа. С по три пръста на двете ръце, като употребяваме по-силен натиск.

- Отново с три пръста, но на едната ръка, хубаво и енергично разтриваме основата на черепа. Така схванатият врат ще се отпусне и усети грижата ни.

А сега да обърнем внимание на нашите уши. Отново разтриваме длани пред слънчевия сплит. Свиваме четирите пръста (без палеца) и на двете ръце. Крайните фаланги на пръстите не се свиват (да не се получи свит юмрук). Хващаме ушите с цялата си длан по следните начини:

- Горната част на ушните миди. Теглим ушите нагоре и настрани.

- Долната (меката) част на ушните миди. Теглим ушите надолу и настрани.

- Обхващаме цялата ушна мида. Теглим назад и настрани.

- Пак цялата ушна мида. Въртим ушите с кръгови движения напред, а след това назад.

- Запушваме с длани и двете си уши. Едновременно и рязко ги отпушваме. Правим вакуум. Упражнението спомага за подобряване и изостряне на слуха. НЕ СЕ ПРАВИ при преживени травми или спукано тъпанче.

- Запушваме с длани и двете си уши. Пръстите обхващат черепа на тила. С показалеца и средния пръст барабаним върху черепа си (като деца така си удряхме „чембери”). Получава се кънтене на кухо. Това не значи, че нямаме нищо в главата си, а че масажираме цялата си черепна кутия.